Разврат

Обществото винаги е било лицемерно. То налага норми на поведение, които сами не спазва, щом щорите са спуснати. И на всички ни е ясно това. Често се чуват приказките, че едно време хората не са били такива курвари, че напоследък мъжете били изпедерастяли, че едно време младите са били свенливи и пазещи честта си, а след женитбата – верни до гроб, че и след това.

Обаче така ли е било?

Твърдо не. И то не само в Содом и Гомор. Никъде не е било така.

Давам за пример Древна Елада. Там еднополовият секс е почитан изключително високо, докато нормалния е бил по-скоро основно за разплод. В еротичното изкуство на елините (скулптури, фрески и др.) най-често е изобразявана т.нар. днес шведска тройка, изобилстват и хомосексуални актове. Елините са приемали секса като вид игра, в която оргазмът не е крайната цел, а е просто завършекът. Научили са се да откриват красотата на голотата, красотата на секса. Приемали са половия акт за изкуство – трябва да се прави с въображение, себеотдаване, експериментиране, без никакви граници.

В Рим са възникнали думите "Доминус" и "Домина" - двамата господари на дома. С превръщането на Рим в казармена нация е настъпилои патриархализирането на обществото и този тип удоволствия са се превърнали в табу. Но когато работата за деня привърши идва времето на оргиите – разбиване на табутата, удовлетворяване на страстите – общо взето – кой не би искал да присъства поне веднъж на подобно нещо?

Идва времето на табутата, развратът и удоволствията.

С идването на католицизма тези неща са изчезнали, защото оргиите са се приемали за вещерски сабати, и наказанието е било изгаряне на кладата. Има един случай за папа, май Инокентий 7, който 1 година след като става папа има 58 деца, макар че е дал обет за целомъдрие. А хората от аристокрацията с придворните са правели какво ли не, да не говорим за знатните жени, които са получавали колкото рицари си искат - а знатни жени малко, рицари много.

И това е само кратко обобщение. Разврат винаги е съществувал, съществува и ще съществува и благодарете с цяло сърце за това. Аз също си имам морални граници – никога не искам да наранявам по какъвто и да е начин, не искам да нарушавам свободната воля. Всичко друго е нормално и не може да бъде съдено.

автор на текста е едно невероятно Доминиращо момиче , четящо блога .