неделя, 17 октомври 2010 г.

ДОМИНИРАЩИ И ГОСПОДАРИ


Това отново е тема за господарството, робите и робините... . Трябва да се прави разлика между Доминиращи и Господари. И едното няма нищо общо с другото. И ще уточня, че Доминиращият за това е Доминиращ, защото доминира навсякъде, всичко...ситуацията около себе си, хората, там където се намира. Защото може да предвиди действията и да знае какво ще се случи, и как ще предпази другите хора и себе си. А Господарят е Господар, защото той "Господарува" - т.е. поставя задачи, заповядва. Има си свои подчинени и толкова. А другите хора са му равни, независимо какви са - той трябва да ги уважава. И друга разлика има - всеки може да се пише и да си дава квалификации на "Доминиращ" и "Господар”. Обаче разликата е, че при Доминиращия хората сами отиват, т.е. сами го признават за такъв. И Доминиращият никога не си "взема" роби/робини, но винаги може да намери някой, който да му свърши работа, да му помогне...А Господарят - то взема, той налага своето мнение...
И по тези причини, а и по други, аз смятам, че Доминиращият стои на по-високо ниво от Господарят.
Това ми е мнението за Доминиращи и Господари. Едното няма нищо общо с другото, това са два различни типа хора, и винаги...абсолютно винаги Доминиращият по знания и умения стои на по-високо ниво от Господарят. Един Доминиращ може да играе всякакви роли – като се почне от Доминиране, мине се през това да бъде само Господар, или ако е необходимо да бъде и съвършеният роб. Но един Господар ще си остане само Господар, и ще Господарува...на кое? – само той си знае.
Господарят изисква уважение, а един Доминиращ получава уважение – без да го иска.
Господаря в живота най често е по наследство такъв, по титла, а в игрите роля - за какво да се уважава заради положението си, със страхопочитание?
Доминиращият е на по-високо ниво като личност. Иначе двете понятия - Господар и Доминиращ просто са различни, несъизмерими категории...
Много хора само се заблуждават, че са Доминиращи или Господари. Сами са си дали такава квалификация, без да са били признати от други.
А някой сам е решил, че е такъв, защото има някакви фантазии за нещо си, но Доминиращ и Господар не се става ей така.


ДОМИНАЦИЯ


Подчинение и подчиняване са различни неща. В Доминирането няма подчинение, а подчинение има само в другата игра: Господар – роб. Доминирането може да се възприеме като убеждение – покорява се със силата на ума.
Ако е налице другия вариант – ако някой е Доминиращ, то тогава това отношение се променя и вече не е подчинение, защото ответния човек сам избира дали да се вслуша или не, дали да направи нещо или не. Всичко е на доброволна основа от страна на другия, който избира да изпълни волята на Водача, на Водещия, на другия човек, който се явява Доминиращ. Ако не приеме, просто си продължава по своя път. Наказание няма. Но понякога има последствия.
Доминиращия се доказва всеки път, той всеки път доказва силата си, водачеството си, това, което може, защото всеки път когато пожелае да се направи нещо, то човекът когото доминира, който е в подчинена позиция, той всеки път избира дали да го послуша или не.
Абсолютно всеки път има избор.
A това е огромна воля, много развит усет, определени качества, които доминиращият трябва да притежава, за да може всеки път да задържа вниманието на другия, и да му предоставя реален избор.
А когато е налице другата ситуация - има Господар, само тогава има подчинение, (заплаха и сила) – роба се покорява за да избегне неприятно наказание, каквото и да е то, под каквато и форма да е. И по този начин свободата му е отнета, и няма избор на действие. Знае какво ще последва ако не се подчини - наказание...каквото и да е то, под каквато и форма да е.
И затова подчинение има само когато единия е Господар, а другия е роб.
Думите за подчинение са едни и същи – подчинения и двата случая се подчинява и изпълнява. Няма отделни специфични думи, една и съща дума се употребява за действия, породени от различни причини, носещи в себе си различен смисъл, с различен заряд и различно послание.
Примерно: при доминирането ответния изпълнява, и при господарстването също изпълнява. При първото мотива е, че е убеден - във втория, че не иска да е наказан. И затова в същите случаи може да се употреби и изразът - “подчинява се”. Самото подчинение може да има различен повод - самото изпълнение може да има различен повод.
Господаря подчинява, принуждава - а доминиращия убеждава!
Докато Доминиращия доказва всеки път водачеството си (не защото е нужно, просто има силата за това), а защото всеки път когато пожелае да се направи нещо, то човекът когото доминира, който е в подчинена позиция, всеки път да избира дали да го послуша или не.
Абсолютно всеки път има избор.
Огромна воля, много развит усет, и други определени качества, които доминиращият трябва да притежава, за да може всеки път да задържа вниманието на другия, и да му предоставя реален избор.
Казвам "реален", защото може да направи другото - да му отнеме избора, и да го остави да си мисли, че има избор за избиране, но всъщност да не може да избере нищо, и от двата варианта които избере, да остане пак при доминиращия. Да изпълни само неговата воля.
Tова е много тънка граница и по този мост се преминава към Робство, а Доминиращия става Господар - т.е. слиза едно ниво. Това е другата разлика между Доминиране и Господарство.
Обратното, Господарят само един път се доказва – когато “взема” своя подчинен, независимо по какъв начин – било то като “купи”, като го “открадне”, друг Господар го предостави, или доброволно подчинения да се откаже от свободата си, губейки своята воля за последващи действия, оставяйки се само и единствено на волята на Господаря, никога не е способен вече сам да вземе каквото и да е решение, а ако взема такова, то това е манипулация от страна на Господаря, който вместо да му предостави избор, то го кара да избере от две или няколко невъзможни вероятности, като без значение кое ще избере – ще е волята на Господаря, без да се зачита неговата собствена, и ще се върти в кръг, без възможност да излезе. А когато поради някаква причина се освободи – било то, защото Господарят се е смилил и го е пуснал, или той е успял да избяга по някакъв начин, или Господаря е умрял, то тогава намерил своята свобода, няма да знае какво да прaви с нея. Ще е ограбен. Волята му ще е пречупена, много трудно, ако не и невъзможно ще му е да се справи сам, да може да взема сам решения, да ги отстоява, да се справя сам с трудностите – дотогава е живял друг живот – този на Господаря, той го е „закрилял”, а след това, остава сам, ще трябва да се учи наново.
Разбира се, процеса е двустранен – подчиненият на господаря в един момент може да престане да му се подчиняват, да се намери сила, да се превъзмогне последствието от болката или друго. Както и при доминирането - подчинената страна да е достатъчно умна за да не се съпротивлява на очевидното.
И именно, тогава се получава нещо интересно. При подчинението на Господар, може да избере само между два варианта - или да се подчини, или да не се подчини, каквото и да му струва това неподчинение. И след това, в този момент се получава израстване.
Както има мост, по който един Доминиращ може да мине по него, и да се превърне в Господар, и по този начин да слезе едно ниво по-надолу в своето развитие, то също така има мост, по който един роб може да премине, и да се превърне от роб в подчинен, а след това и да стане свободен. Той ще има повече воля и ще бъде по-силен от своя Господар. Вече преминал през този своеобразен “мост”, ще може да стане или Господар, или Доминиращ.

Източник :  F-bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар